25
авг.
2015

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФ. МИХАИЛ ДИХАН

   На 25 август 2015 г. навършват 90 години от рождението на проф. Михаил Дихан /1925-2006 г./, който    посвещава целия си творчески живот и дейност на българската общност в Украйна и Молдова, а също така и на България, която винаги нарича „моя светиня“.

   Михаил Дихан е роден на 25 август 1925 г. в голямото българско село Благоево, Одеска област, в българско семейство. Учи 7 години в родното си село, след като следва във Бобринецкия селскостопански техникум, Кировоградска област. В непълни 16 години доброволно постъпва в редовете на Олшанския изтребителен батальон и взема участие в Великата Отечествена война, а имено в отбраната на Кавказ и в освобождението на Украйна. Раняван е четири пъти – за последен на 28 октомври 1944 г., в деня на освобождението на Украйна от окупация. Тогава му ампутират крака и той остава инвалид за цял живот. Награден е с 5 бойови ордена и 16 медала.

  След войната с отличие завършва Одеския културно-просветен техникум, а после-Юридическия факултет на Лвовския държавен университет „Иван Франко“. От 1951 до 1954 г. — работи като адвокат в Одеската област и като учител по история. После напълно се отдава на научна дейност. Защитава през 1961 г. кандидатска дисертация. Още в нея е заложен проблема, върху който проявява траен изследователски интерес – история на бесарабските българи. През 1972 г. защитава докторска дисертация. М. Дихан е автор на повече от 25 монографии и 200 статии, а също на редица научно-популярни книги за българите в Украйна.

    По време на съветския режим М. Дихан е обявен за български буржоазен националист, той е сред най-активните участници в процеса на националното възраждане на българите в Украйна. В далечните 60-ти години на миналия век ученият и неговите съмишленици Петър Недов и Иван Мешчерюк се обръщат с писмо до Никита Хрушчов, в което изказват  тревогата си във връзка с асимилирането на българите в СССР, изчезването на родния език, културата, традициите и националната им самобитност.

  Когато настъпват демократичните промени, проф. Дихан е сред инициаторите и организаторите на Одеското българско дружество, на учредяването на вестник „Роден край“. Неговата феноменална памет, горещ патриотизъм и високата патетика разпалваха родолюбието в сънарадниците по време на изнасяне лекции или  участието му в различни тържества по българските села и градове във Бесарабия и Таврия.

    Професорът имаше трайни творчески и родолюбиви връзки с колеги и културни дейци от Молдова. Заедно с доц. Иван Мешчерюк и проф. Петър Недов той апелира към ръководството на Съветския Съюз за решаване на просветно-културни проблеми на бесарабските българи, сътруднича с доц. Константин Поглубко. Ученият високо оценява научната и патриотическата дейност на д-р Иван Забунов, д-р Иван Грек, д.и.н. Николай Червенков, подкрепя, високо оценява и пропагандира поетическото творчество на кишиневсите поети Петър Бурлак-Вълканов, Нико Стоянов, Михаил Бъчваров, Георги Бърбаров, Димитър Пейчев и др. В същото време последните с голяма признателност посвещават свои произведения на професора.

   Научната и патриотичната дейност на проф. М. Дихан е отбелязана с български орден „Кирил и Методий“ II степен. От  2005 г. той е носител на паметен медал „Иван Вазов“- отличие на Държавната агенция за българите в чужбина. Лауреат е на конкурса „Човек на годината – 2005“- отличие на Асоциацията на българите в Украйна.

    От 1993 г. по семейни обстоятелства ученият емигрира в САЩ.

    Тежко болен проф. М. Дихан почива на 6 июли 2006 г. в гр. Одеса, където е погребан.

Дихан (1)

Leave a Reply

*

captcha *