80 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СТЕПАН СТОЯНОВ

   24 ноемри 2015 г. – 80 години от рождението на известния музикален педагог, директор на Музикален колеж „Щефан Няга“ в Кишинев, организатор на неговия филиал в Твърдица, създател и първи творчески ръъководител на българския народен професионален ансамбъл за песни и танци „Родолюбие“ в Тараклий, всеотдаен активист на национално-културното движение на бесарабските българи ,заслужен деятел на изкуствата на Република Молдова, учен, доктор по изкуствоведение Степан Федорович Стоянов. Напусна този свят през 1999 г.

Разпръснати мисли за Степан Стоянов

   Говорейки за Степан Фёдорович Стоянов, мога много да кажа, но да пиша за него ми е доста трудно. Но с течение на времето остават все по-малко хора, които знаят и помнят бати Паню, както го наричахме в приятелския кръг. Затова, аз мисля, че трябва поне на кратко да припомним някои от страниците на живота му.

  Познавам го, откакто се помня. Нашето село Чийший или Чийшия (Огородное, а неотдавно, отново прекръстено, Городне), през 50-десетте години от миналия век беше достатъчно будно и, даже може да се каже, просветено. На селото е открито десеткласно училище където учаха деца от нашето и от околните села. Голяма част от неговите възпитаници продължаваха образованието си в университетите на страната – и в Украйна, и в Молдова, и в Русия. За нас, момчета, бе щастливо събитие идване на нашите студенти на почивка за празниците (октомврийските, Първи май, Коледа, Великден), тъй като те почти винаги организираха различни дейности през този период – концерти, театрални постановки, хумористични презентации, спортни състязания. Ето защо ние се радваме на тяхното пристигане. Млад, малко къдрав, с черна като смола коса, Степан (Паню) беше един от водачите в тези дейности. Тъй като аз учих да свиря (баян), то особено очаквах концертни изпълнения. Степан, брат му Петър бяха винаги основните изпълнители (акордеон и кларинет съответно). Ние, по-младите любители на музиката се възхищавахме и коментирахме тези изяви до следващото им пристигане. Семейстово на Степан (по прякор «даулите») е музикално. Неговият баща, чичо Теодор, е известен в окръга кларинетист. Братът му Петър – също кларинетист, а сестрата Надя пее и свири на акордеон.

   Ако в селото имаше сватба и там да свирят „даулите“, то това беше специално музикално събитие. Селяните отидоваха на сватбата, за да чуят тяхното свирене. Помня и някои концерти, организирани в селския клуб. Там се събираше група от най-известните музиканти на селото – „даулите“, Каишев Иван (цигулка), Toнтовото Пети (кларинет) и др. Клубът или площадката в предната част на селския хотела винаги е била натъпкана с публика. Изпълняваше се и българска и руска и молдовска музика. И в тази среда, в този „сос“ се формираха музикалното мислене, музикалния вкус и предпочитанията на Степан Стоянов. Ето защо, по мое мнение, споменатата национална музика, за него е била естествено близка, родна – той я изпълнявал, живял в нея, той е пропитан с нея. Отделно от това, трябва да се подчертае, че Степан е бил заобиколен от детството си с българска ритмическа и интонационно сфера – както у дома си, и по време на свиренето на сватби, годежи и т.н. Той много слушаше автентични изпълнения на народни певци. A селото е богато с отлични изпълнители, особено изпълнители на бавни, тъй наречените трапезни песни. Натрупания музикален багажа му даде възможност да докаже себе си професионално като художествен ръководител на молдовския танцово-вокален състав „Миорица“ в Кишинев, на ансамбъла за български песни и танци „Родолюбие“ в Тараклия, като директор на Твардишския филиал на музикален колеж „Стефан Няга“.

   Степан Фёдорович остава за мен и като модел на човек-работохолик. Аз не мога да си спомня моменти, когато той просто нищо не прави. Където и да е той, винаги си намера работа. Или чете научна литература, или прави оркестрацията на музикални пиеси за художественния състав, или обсъжда и решава въпросите на методическиго осигуряване на учебния процес, на стопанската дейност на училището, на художествените колективи по време на ръкодството им. Той винаги няма време – дори когато се храни той бърза за да продължи започналата преди това работа …Обаче, при това е имал време да се занимава паралелно с различни видове дейности. Обучавайки се в музикално училище – гр. Кишинев, Степан следва две специалности – „Духови инструменти“ (тромпет) и „теория на музиката“ и единовременно работи с музикални ансамбли. А докато учи в консерваторията (специалност „музикознание“), той работи като преподавател по музикално-теоретични дисциплини в споменатото училище (и работи там до последния си ден …). След като завърши Консерваторията, той веднага започна да работи върху дисертацията си и продължи да работи с ансамбъла „Миорица“.

   Общувайки със Степан Фёдорович по време на моето обучение, така и по време, когато станахме колеги в музикалния колеж, аз бях впечатлен от неговия научен подход към стремежа и желанието да разбере „корена“ на проучваното явление. Той винаги е обичал да поставя въпроса – ами какво ще бъде в края, т.е при завършванто на изследването, какъв ще е резултатът, както и дали е необходимо изобщо да се започва. Като многогодишен ръководител на методическия съвет на музикалнто училище, Степан Фьодорович внася в дневния ред различните въпроси за подобряване на учебния процес. И въпреки разнообразието и различията от теми, той умееше най-професионално и научно да коментира и дава предложения по докладваната информация – независимо дали това са въпроси за клавирна техника, методика на духови, народни, струнни инструменти, методика по дирижиране. По време на тези обсъждания Степан Фьодорович обичаше да оперира с философски понятия и категории. Като учител по музика и теоретични предмети, той остави голям отпечатък в обучението на специалисти в областта на теория на музиката. Десетки и десетки негови ученици работят в тази област и постигат отлични резултати в обучението по солфеж, хармония, и по методиката на теоретични дисциплини. Много от тях сега са научни работници, защитили дисертации.

   Бъдейки няколко години директор на музикалното училище «Стефан Няга» – гр. Кишинев, заемайки се, така да се каже, с високи научни проблеми за подобряване на учебния процес, той можеше да се потопи в „прозата“ и се занимава с „вечните“ проблеми на икономическия живот на институцията – варосване стени, смяна тръби на водопровода и на парното, покривни ремонти и много, много повече.

   Искам да отбележа още едно за Степан Фьодорович, което никак случай не е свързано с неговата научна, художествена или административна дейност – това е патриархалния му, в най-добрия смисъл на думата, манталитет. Той притежаваше такъва силно развита черта като уважение към възрастните (които, за съжаление, вече е към своя си край). Когато отидем с него в селото, видях как той се отнася към по-старе и – дали по-възрастната жена, по-възрастен мъж. Отделяше им с внимание, целувайки ръцете, както е прието в нашите краища, слушаше изказванията, тактично разпитваше за здравето им, за миналото, и така нататък. Особено е показателно отношенитето от зеле, домати, чушки, лук, и винаги поканвайки на гости, задължително казва че това е „от майка готвяно“. За мен това е голям показател на добро възпитание.

   И последното нещо, което искам да кажа. Аз съм много благодарен на Степан Фьодорович за факта, че той „е спланирал“ моята съдба. Благодарение на съветите му аз се записах в музикално училище, той ме прие в неговата тясна и претъпкана стая в общежитието, след това помогна да получа място в общежитието. Препоръча ми да следвам втора специалност – „теория на музиката“, която по-късно става за мен като първа. Благодарение на методическите му съвети натрупах известен опит в преподаването по солфеж, в умението да анализирам музикалната материя, да се отнасям к различни явления критично, но не критикански.… Той ми прости и това, че загубих ръкописа на дисертацията му, която се наложи да я възстанови по запазаните чернови материали.

Степан ЧЕРВЕНКОВ, преподавател по теория на музиката

стоянов степан