31
ян.
2015

80 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА Д-Р САВЕЛИЙ НОВАКОВ

   На 14 януари щеше да стане на 80 години доктор Савелий Новаков – първият и дългогодишен ръководетел на българистичната група към Молдовската академия на науките.

НОВАКОВ Савелий Захарович

НОВАКОВ Савелий Захарович

   Роден е на 14 януари 1935 г. в с. Кирютня (Кортен) Чадър-Лунгски район, Република Молдова. Почина на 29 декември 2013 г. в село Кортен, Сливенски окръг, България.

  Завършил Кортенско основно училище в 1935 г. и същата година станал студент на историческия факултет в Кишиневския държавен университет. Завършва университета в 1958 година. През 1969–1972 г. учи в аспирантура на Института по история към АН МССР, където подготвя кандидатска дисертация по тема: „Уедряване на колхозите в Молдавска ССР. 1950–1965 гг.”, която защити в 1978 г., в Киев.

  Трудовата биография се формира в такава последователност: от 1958 г. до 1969 г. работи като директор и учител по история в основните училища в селата Татар-Копчак и Кирютня (Кортен), Чадър-Лунгски район. В периода 1973–1977 г. е младши научен сътрудник в Института по история към АН МССР, а от 1978 г. до 1989 г. – учен секретар на Отделението по етнография и изкуствознание в АН МССР. През февруари 1989 г. по инициатива на Савелий Новаков в Отдела по этнография и изкуствознание беше основан отдел по българоведение (българистика), който е ръковеден от Савелий Новаков до 1998 г. От април 1998 г. той е водещ научен сътрудник в отдела. В 2004 г. ученият отново се връща към ръководство на Отдела, където продължава да работи до 2012 г. Същата година по семейни причини той се премества да живее в България.

  Област на научните интереси обхващаше проблемите на историята и културата на българите и гагаузите в Южна Бесарабия.

   Основни публикации: Изследователят опубликува повече от 10 книги: монографии, сборници на документи, сборници на статии, публикува около 100 научни и научно-популярни статии в Молдова, Украйна, България. Тук ще посочим някои от тях: Степной родник. Кишинев, 1966; Прошлое и настоящее с. Кирютня. Кишинев: Штиинца, 1980. 93 с. (съавт. Н. Н. Червенков); Страницы истории с. Кортен (1830−1995). Кишинэу: Штиинца, 1995. 127 с. (съавт. Н. Н. Гургуров); Социально-экономическое развитие болгарских и гагаузских сел Южной Бессарабии (1857–1918). Науч. ред. И. Aнцупов и И. Бодруг. Chişinău: Tipografia Centrală, 2004. 578 с.; Очерки истории кортенских храмов в Молдове и Болгарии. Кишинэу: Tipografia Centrală, 2005. 124 с. (съавт. Н. Н. Гургуров); Cело Кортен. Времена и судьбы. Кишинев [s.n.], 2009. 534 с. (съавт. Н. Н. Гургуров); Болгарская общность в Молдове и Украине (XIX−XX вв.): Страницы истории и культуры. Кишинев [s.n.], 2010. 213 с. и др.

  Източник: Думиника И. Cътрудниците на групата „Етнология на българите” (1989−2014 г.). Биобиблиографски бележки // Бесарабските българи: история, култура и език. Кишинев: S.Ş.B., 2014, с. 71-72.

 

Leave a Reply

*

captcha *