06
ян.
2016

168 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ

На 6 януари 1848 г. в гр. Калофер е роден  Христо Ботев, български национален герой, революционер, поет и публицист. Жизнения му път доста е свързан с Бесарабия.

Димитър БОРИМЕЧКОВ

ПО БОТЕВИТЕ МЕСТА В БЕСАРАБИЯ

   Името на Христо Ботев е било познато на българите от Бесарабия още приживе му. На младини той е бил в пряк досег с тях. Отначало като ученик, а после и като учител. След години, като пламенен и гениално прозорлив публицист, със слово и дело Ботев защитавал бесарабските българи. “Който падне в бой за свобода, той не умира”, ще каже той в стихотворението си за Хаджи Димитър. Тези пророчески слова са и за него – поета, публициста, революционера. Преди близо 25 години ние, трима бесарабски българи, тръгнахме по Ботевите места в Бесарабия. Ние: Васил Кондов, по чиято идея пропътувахме десетки и стотици километри по Молдова и Украйна, кубейчинът Мирон Дерменжи и авторът на тези редове. Одеса, Задунаевка, Измаил, Кишинев, а може би и други места са свързани с живота и делото на Хр. Ботев. В село Задунаевка /сега в Украйна/ усещането за присъствието на Ботев като че ли е най-силно. Има доста свидетелства за това, има и много спомени от този период в краткия му житейски път на учител, поет, революционер. Има дори и легенди. За всичко това се знае. И все пак да посетиш тези места, където е дишал младият Ботев, е нещо много вълнуващо и незабравимо за цял живот. А и съдбата ми на фотограф ме радва и ми дава сили и шанс да документирам това, което виждат очите и сърцето ми. Ето ги, Мирон Дерменжи от с. Кубей в Украйна и Васил Кондов от българското село Кортен в Молдова. Седнали са на пейката пред къщата на някогашния й собственик Тома Вакаренков, в която е живял учителят Христо Петков Ботев /Ботийов/. Мирон чете книга, а Васил, макар и да гледа в обектива на фотоапарата, е вглъбен в себе си. Всеки миг е готов да запише някаква своя мисъл.

    Ще ми се да вярвам, че тогава всеки от нас, тримата, е мислил за своя Ботев. Откривал е нещо ново за себе си. Един млад човек не само е живял тук, в това бесарабско село, в тази къща. Ботев много рано е съзрявал тук и като юноша, и като поет революционер. На неговите години, когато би трябвало още да се учи, вече е учил други. Дори още в Одеса давал частни уроци. Духът му живее и днес – в преданията и легендите. Едната е свързана с Ботевото кладенче, край което се събирали младежите от селото. Водата от кладенчето е чиста и днес. Студена, тя се пие бавно, на глътки, както прави това В. Кондов, докато бяхме там и разговоряхме със селяните на Задунаевка. Легендите тук извират една след друга. Предават се от поколение на поколение. Тук, на хорото, са се залюбвали. Залюбвал се и Ботев. Една друга история, свързана с откриването на паметник на Христо Ботев в това село на Одесчината: Събитието става на 2 юни 1991 година. Тогава още нямаше граница между Молдова и Украйна, нито контролно-пропускателни пунктове. И аз, седнал на колелото, въртях педалите от Тараклия до Задунаевка и пристигнах навреме. Навсякъде чувах българска реч, виждах познати хора. Снимах, записвах… Снимките ми от това културно събитие бяха публикувани в различни български издания.

 1

Паметникът на Христо Ботев в Задунаевка. Изваяният Ботев, гордо вдигнал глава – такъв е, какъвто си го е представил скулптора Георги Недялков, Бог да го прости.

   На обратния път ме заваля пороен дъжд. Пристигнах в родната ми Тараклия целият мокър, но, за мое щастие, касетофонът и фотоапаратът бяха сухи и невредими – фотографската ми чанта ги предпази от влага. Ботев заслужава едно такова продължително пътуване. Една такава среща с него. Увековечаване паметта му в слово и снимки. Връщам се към нашето, на тримата ни бесарабци, пътуване по Ботевите места в нашия роден край. Преди да стане учител в с. Задунаевка /1866 – 1867/ Христо Ботев е учил във Втора гимназия в Одеса /1863 – 1865/. Този период от неговия живот е доста описан и широко известен. С това пътуване и ние засвидетелствахме своята любов към Ботев. Светите за всеки българин места трябва да се тачат. Какво е записвал в своя тефтер В. Кондов? Какво е мислил в онези млади години М. Дерменжи? Споделяхме по време и след пътуванията ни някои неща, някои мисли. Но нещо съкровено всеки от нас запазваше в сърцето си, носеше в глъбините на душата си своя Ботев. Връщането назад, в миналите години и в някогашните събития, не е само спомен, то е и памет за великия българин.

2

Мирон Дерменжи /отляво/ и Димитър Боримечков пред барелефа на Хр. Ботев в гимназията в град Одеса, където той е учил в периода 1863 – 1865 г. Снимката, разбира се, е на В. Кондов, идейния вдъхновител на проекта. Млади сме и сме заедно с младия Ботев.

  Кишинев е свързан не само с Александър Пушкин и с други бележити личности, а и с Ботев. Известно е, че той е отсядал тук в хотел “Виктория” през август 1875 година. За това ни напомня паметната плоча на сградата на улица “Пушкин”, № 30.
С кого се е срещал Ботев в Кишинев? Каква е била неговата мисия тук, в този бесарабски град, в който живеят и немалко българи? За които е писал Пушкин. А може би и Еминеску, когото от румънски на български превеждат съвременните бесарабски български поети и преводачи Петър Бурлак-Вълканов и Нико Стоянов. В същия Кишинев на улица “Христо Ботев” отдавна се извисява паметникът на този, който е написал пророческите думи:

Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира…

    Този паметник е дело на скулптора В. Кузнецов и архитекта Г. Соломин. Поставен е през 1977 година, 100 години след началото на Руско-турската освободителна война. Тогава бяхме студенти с Васил Кондов. Ботев гледа от паметника в нашето бъдеще, защото е гениален не само за своето време, а за всички времена. И още нещо, което научих – че геният няма националност, няма граници. Такъв е моят, нашият Ботев. За своя кратък живот той е изминал съдбоносния път от Калофер до Одеса, Задунаевка, Измаил, Кишинев, Букурещ, от Румъния до Козлодуй и от Козлодуй до Околчица и стигна до Голготата, до Безсмъртието. “Изпълни се пророчеството твое – жив си ти”.
След като пропътувахме много километри по местата, където се е учил, живял, работил, творил Христо Ботев, личността му за мен стана още по-близка. Аз още повече почувствах потребност от моя Ботев.Жив е той, жив е!..

(Източник: Литературен свят: http://literaturensviat.com/?p=7854)

Leave a Reply

*

captcha *