12
апр.
2017

12/24 АПРЕЛ – 140-ГОДИШНИНА ОТ НАЧАЛОТО НА ОСВОБОДИТЕЛНАТА РУСКО-ТУРСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ 1877-1878 ГОДИНА

БЪЛГАРСКАТА    СВОБОДА    ЗАПОЧВА  В  КИШИНЕВ…

   През 1876 година в Крим, където се обсъждал предварителния план за война с Портата, е било прието решението за създаване  на българско опълчение. Формирането  на опълчението е било поръчано  на генерал-майор  Н. Столетов – бъдещия участник в освободителния поход.

  В началото е бил създаден един батальон, наречен “пехотен конвой на главнокомандуващия”. В него първоначално влизаха пристигнали в Бесарабия български юнаци, участници на Априлското въстание и на сръбско-турската война от есента 1876 година, които прекараха зимата в бесарабските градове Болград, Комрат и най-много в Кишинев. “Такива българи   идваха в Кишинев до 1000 човека” – писа после  председателя  на Кишиневското българското общества И. Иванов, който се занимаваше с настаняването и осигуряването на идващи българи до средата на март 1877 година. В новото формирование се включваха и бесарабските българи.

  На 31 март 1877 година в Кишинев, пред бившия Арменски хан станало първото официално построение на доброволците и представяне на техния командир – Столетов. В утрото на този ден на доброволците е било обявено за предстоящия поход към родните места. В памет на това събитие на 22 април 1977 година в Кишинев, върху една  от административни сградите на кръстопътищи булевард  Щт. Чел Маре – Армянска бе открита бронзова паметна плоча. Върху нея са изсечени думите, които в продължение на столетия са звучали  в сърцата на   българите: Свобода или смърт”. А  надпис гласи: “Тук, в бившия Арменски хан, през март-април 1877 година, под командуването на генерал-майор Столетов Н. Г. е било създаденото българското  опълчение”.

  За кратко време доброволците са минали  усилена военна подготовка. Местните  вестници отбелязвали, че всички опълченци се отличават със съобразителност, любов към делото, “добре стрелят и отлично вървят в колони”.

  А събитията стремително се развиваха. Наближаваше денят на началото на последната руско-турска война. На 12/24 април 1877 година първоначално в катедралния събор в центъра на Кишинев, а после на така нареченото Скаково поле (Кишиневския хиподром), сега  район Ръшкани в града, по време на парада  на руските войски е бил прочетен манифеста за обявяване война на Турция. Трите дружини български опълченци стояли рамо да рамо с руските войници, готови да тръгнат в поход към Дунава. В същия ден руските войски тръгнаха за Балканите. Опълченците останаха в Кишинев още за някой седмица  за да продължат учението, а после се придвижиха в   румънския град Плоещ, където стана окончателното формиране на Българското опълчение.

   Днес в столицата на Република Молдова, на мястото на  парада  се издига шестнайсет метров  обелиск от розов гранит, който  бе открит в навечерието на 500 годишнина на Кишинев (1966 г.)   в присъствие  на  първия летец-космонавт Юрий Гагарин. Автори на паметника – арх. В. Дементиев, художници – В. Новик и И. Цеханавич

   Населението на Бесарабия е взело най-активно участие в подготовката на войната. Молдавци, украинци, българи, гагаузи са оказвали  всякаква помощ на руската армия. В Кишинев, Оргеев, Белци, Тираспол, Бендери, в Киприяновския манастир, в редица села са  били настанени десетки лазарети, които още от първите  дни на войната са приемали ранени войници. Навсякъде се провеждали доброволни сборове на пари, продоволствие, облекло за участниците в освободителния поход.На 16 април е било прието решението в Кишинев да бъде построен  дом за  пострадалите  във войната.  До дома, който  не е запазен, през 1883 година е бил построен един малък параклис. Дълго време  в него  беше настанен Музеят на българските опълченци. От известно време беше възстановена  църковната служба.

  В боевете в България  в рамките на руската армия  мъжествено се сражавали   и молдавските войници. По време  на войната  в руската армия  служели повече от 12 хиляди  бесарабци, и практически  всички биле заангажирани на фронта. Едни от първите са форсирали  Дунава воините на 55-ия Подолски пехотен полк, който основно бе сформиран от жителите на Бесарабия. Днес в Бендери, край пътя който води към Кишинев, се издига гранитен обелиск, на който се отбелязва, че полка участвал в боевете на Шипченския проход по време  на последната руско-турска война 1877-1878 година. Доста бесарабци  на вечно останаха на българска земя.

Leave a Reply

*

captcha *