28
Ное.
2015

ПРЕЗЕНТАЦИЯ НА НОВ ТРУД ПО БЪЛГАРИСТИКА

   Излезе от печат  поредната монография на младия българист д-р Иван Думиника Българските преселници в Бесарабия в края на XVIII – първата половина на XIX в. в историографията. Науч. ред. К. Калчев, Н. Червенков. Кишинев: S.Ş.B., 2015. 440 c. На 27 ноември 2015 г. в Българската библиотеката „Христо Ботев“ се състоя нейната презентация, организирана от Научното дружество на българистите в Република Молдова. Участваха колеги, земляци, активисти на Дружеството, представители на Посолството на България в Молдова.    

   Председателят на Дружеството, един от научните редактори на монографията, д.и.н Николай Червенков накратко характеризира творческия път и научния принос на автора. Декан на историческия факультет на Молдовския държавен университет д-р Ион Гумений подчерта, че И. Думиника още в студенските си години се вкючи в научната работа, сам предложи тема, която стана предмет на изследването на докторската му дисертация и на презентуваната монография. Зам. директор на Института за културно наследсто към АНМ д-р Константин Спъну разказа как за кратко време младият учен успя да се утвърди като  високопрофесионален българист. Приветстваха срещата и поздравиха автора сотрудниците на Посолството на България в Молдова Валери Николов и Боян Иорданов. Дълбок анализ на монографията направиха доктор по история Катерина Данаилова, д-р Диана Никогло и етнологът Андрей Прохин. Председателят на дружеството „Възраждане“ д-р Иван Забунов специално подчерта  важността на подготовка на историографски работи. Зав. на групата „Българистика“ към Института за културно наследство към АНМ д-р Надежда Кара изказа благодарност на автора, че продължава така успешно традициите в проучването историята на бесарабските българи. Отбелязаха голям принос на монографията и други учени: д-р Дину Пощаренку, д-р Елена Рацеева, н.с. Георги Кишлали и н.с. Емилия Банкова. Всички, които се изказваха на срещата, бяха единни във високота си оценка на новия труд на д-р Иван Думиника. 

  Накрая авторът на монографията благодари всички, които са му помагали в подготовката на издаването на книгата, преди всичко на научните редактори, литературния редактор Валентина Димитрова, рецензентите докторите по история Иван Гуменний и Елена Хаджиниколова, спонсора Мария Червенкова. Също той подчерта, че с голямо удоволствие работеше над труда и се надява, че той ще бъде полезен за по-нататъшно проучване на многоаспектните проблеми на историята на бесарабските българи.

1 IMG_3480 12295344_727724724029907_2991838948611813986_n12313674_727722777363435_7487615065262388456_n

 

    Следва раздела „От научните редактори“ към монографията:                                                   

                                       ОТ НАУЧНИТЕ РЕДАКТОРИ

   Пред вас, уважаеми читатели, е новият труд за бесарабските българи – „Българските преселници в Бесарабия в края на ХVІІІ – първата половина на ХІХ век в историографията”. Авторът е млад българист от Република Молдова, доктор по история Иван Думиника – научен сътрудник в Института за културно наследство към Академията на науките на Молдова. След завършването на гимназията и лицея в родния си град Твардица (Молдова) той следва на историческия факултет в Молдовския държавен университет (2007–2010 г.). След това (2010–2011 г.) записва магистратура във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, където се представя отлично. От ноември 2011 г. е докторант в cъщия университет, и през декември 2014 г. успешно защищава докторска дисертация.

   Още като студент Иван Думиника започва научната си дейност. Предмет на неговия интерес е преди всичко историята на българската етническа общност в Бесарабия, на политическото, културното и духовното развитие на българите в региона през последните два века, с акцент върху историографските аспекти на молдовско-българските връзки. И. Думиника работи по тази тематика и при следването си по магистърска и докторантска програма във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, което му дава възможност да се задълбочи в проучването на българската историография по интересуваща го тема.

   Засега Иван Думиника е автор и съавтор на две монографии – „Храм Успения Божией Матери села Кирсово. Исторические аспекты” (Кишинев, 2012. 280 стр.), „Тараклии – 200 лет”. Т. I (1813−1940) (Кишинев, 2013. 608 стр.) – и на повече от 100 научни статии. Младият учен е инициатор и съставител на сборниците „България: метрополия и диаспора”. Науч. ред. К. Калчев (Кишинев, 2013. 480 стр.) и „Бесарабските българи: история, култура и език”. Науч. ред. Н. Червенков (Кишинев, 2014. 420 стр.), а също и на книгата „Петър Кайряк. Тараклия и тараклийци”. Съсъстав. Н. Червенков (Кишинев, 2014. 256 стр.).

   Трудовете на И. Думиника имат сериозен научен принос, написани са на високо професионално ниво, с използване на нови документални материали. В частност, той включва значителен брой неизвестни румънски и молдовски документални източници (клирови ведомости, метрически книги, архивите на румънската жандармерия, на съветските органи на държавната сигурност и др.), които станаха достъпни през последно време и разкриват обективно много аспекти от историята на българите в Бесарабия. Изследванията на Иван Думиника предизвикаха широк интерес у бесарабските българи и получиха висока оценка от специалистите в Молдова, България, Русия, Украйна, Румъния и Полша.

   Забележително е, че освен пряка научна дейност И. Думиника проявява широк интерес и към пропагандиране на знанията за миналото на бесарабските българи. Той е редовен автор във вестника „Твърдишки глас” на българския град Твърдица, Сливенско, откъдето са неговите предци, а също е автор и във вестника „Свет”, издаван в родния му град Тараклия, който е център на българите в Молдова.

   Ученият се проявява доста енергично и отговорно и като член на Управителния съвет на Научното дружеството на българистите в Република Молдова. Наред със своята богата научна дейност той намира време да работи активно и с млади колеги, дава консултации на краеведи, на музейни и архивни работници. Инициира провеждане съвместни молдо-български кръгли маси и конференции.

   Активността на молдовския българист не остана не забелязана, което се доказва с това, че той само през 2014 г. получи редица награди, сред които са следните: Почетни знаци на Държавната агенция за българите в чужбина и на Правителството на Република Молдова „Studentul Anului din Europa Centrală şi de Est − Doctorat”, Почетни отличия „Най-добър чуждестранен студент в Република България” и „Докторант на годината” на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, лауреат на Премията на Академията на науките на Молдова за ценни научни постижения на млади учени.

   Запознавайки се обстойно с литературата за бесарабските българи, И. Думиника стига до мнение, че е необходимо да се извърши систематизация и научна оценка на богатата литература относно миналото на тези сънародници. Логично решава да започне с изучаването на тази част, която е посветена на формирането и развитието на българската диаспора в региона до средата на ХІХ в. В момента това е от особено значение във връзка с важен етап – двестагодишнината от основаването на много от населените места на диаспората, както и изцяло – на българската общност в региона.

   Новата монография на И. Думиника „Българските преселници в Бесарабия в края на ХVІІІ – първата половина на ХІХ век в историографията” е призвана да разкрие преди всичко насоките и тенденциите в многобройните изследвания по сложния проблем относно преселването на българите, за причините и предпоставките му. Доказва се, че са проучени достатъчно пълно аспектите по устройването и социално-икономическото развитие на българските колонии. Разкриват се нови тенденции в изследването на българските заможни родове, като Главче, Минкови, Николау, Кирови, Килчик и др. Същевременно се подчертава, че духовните проблеми са се проучвали задълбочено до средата на ХХ в., докато през съветския период е било трудно и да се повдигне въпрос за това. Вече в годините на независима Молдова отново се засилва интересът към духовното развитие на българите. Широко е застъпена литературата за развитието на просветата сред колонистите, в която се отразяват процесите по създаването на училища. Важно е, че историографският анализ се дава не в хронологичен вид, както често го правят историците, а в проблемно-тематичен план, което говори за висока теоретична подготовка на автора и за запознаването му с цитираната литература.

   Историкът прави пръв опит да систематизира и оцени в историографски план изследванията на няколко исторически школи (руска, съветска, българска, румънска, молдовска, украинска) относно миналото на бесарабските българи до средата на XIX в. Отлично съзнаваме, че Иван Думиника, макар и да е първият автор от съвременното младо поколение, дръзнал да обобщава и оценява акумулираната научна продукция по посочената проблематика, той отдава дължимото на своите предшественици, както и на плеядата учени от някогашната руска и съветска школа в областта на етноложкото наследство. Безспорно най-значимото достойнство на книгата е това, че намираме в едно сериозно монографично изследване научен анализ и на писаното от автори от румъноезичната школа.

   Ученият И. Думиника е съумял не само да проследи научната дейност на различни историци и етнолози, чиито интереси и постижения определят главните научни тенденции в проучванията за бесарабските българи, но и да изведе на преден план най-дискусионните моменти по проблемните въпроси. При това той се стреми не само да излезе извън неутралитет, но и да заеме своя позиция, стремейки се да се освободи от субективизма. Това той прави чрез въвеждане в научен обрат на много нов източников материал, досега неизвестен на историческата общност не само в „метрополията”, т.е. в България. Положително впечатление у читателя оставя персоналистичният акцент върху проучвателите, дръзнали да изказват свои съждения по един или друг аспект, било по процесите на преселванията, било по устройването на новия бит на заселниците, а след време – и на колонистите. Още повече, от книгата получаваме информация не само за известните в миналото автори по разглежданата тематика (А. Скалковски, Н. Державин, И. Мешчерюк, К. Поглубко и др.), но и за съвременни изследователи, като И. Грек, Н. Червенков, Е. Челак, Е. Белова, Г. Кишлали, Л. Реулец, Д. Поштаренку, В. Томулец, И. Пушков, М. Станчев, В. Милчев, А. Пригарин, А Ганчев и др.). Важно е и това, че при събирането на биографска информация авторът е работил лично с българистите.

   Проучването установява, че засега още не е достатъчен броят на историографските работи, в които учените да са се спирали детайлно върху изучаването на съставките на изследваната тема. Трудът представлява цялостно и задълбочено изследване по изучаване на различни аспекти от историята на българските преселници в Бесарабия до средата на ХІХ век – изучаване, извършвано от изследователи от различни държави (Молдова, Русия, Украйна, България, Румъния) в продължение почти на двеста години, като вниманието на изследователя се концентрира върху повече от двеста монографични труда и триста научни статии. Изключително добро впечатление прави, че в изследването са използвани доста съчинения, които са забравени и не се вземат под внимание от изследователите – особено са непознати за тях (по различни причини) някои трудове на румънски и български автори. Интересно е, че възможно за пръв път се вземат предвид рецензии, както и материали от обсъждане на ръкописи на различни нива. Важно е също и това, че в монографията са представени трудове, издадени след 1995 г., които не са включени в биобиблиографски указатели на литературата за историята на бесарабските българи.

   Младият учен вече справедливо получи оценка като голям познавач на документалното наследство. Това не е случайно и е напълно справедливо. Неговите многобройни статии са написани основно върху архивните материали. И тук, в монографията, авторът въвежда доста широк кръг материали от Националния архив на Република Молдова, Държавния архив на Одеска област и архива на гр. Измаил, който не е бил досега вземан под внимание от страна на учените. Въз основа на архивните източници се правят анализ и преценка на доста литературни материали и съществуващи концепции по въпроса. С това се решават редица срещани в литературата дискусионни аспекти. С помощта на нови документи се прави опит да се потвърди едно или друго мнение, като например се дават  източници, говорещи за създаването на Болград през 1821 г. Също така се доказва българският произход на Иоан Дончев, известен кишиневски просветител от средата на XIX в. Историкът привежда нови аргументи в полза на тезата, че идеята на откриването на Болградската гимназия  съществувала още в началото на     50-е години и нейният инициатор и съставител на т.н. план-проект бил попечителят И. Ст. Иванов. Определяйки недостатъчно разработени аспекти и проблеми в литературата, авторът посочва и аспекти, на които предстои да бъдат поставени пред вниманието на изследователите, както и начинът за тяхното проучване.

   В края на това кратко представяне да благодарим на младия ни колега д-р Иван Думиника за неговата приносна монография, която със сигурност ще насочи много учени и краеведи към по-нататъшно задълбочено и всестранно проучване на нови аспекти от историята и културата на бесарабските българи.

Проф., д.и.н. Калчо К. КАЛЧЕВ, проф., д.и.н. Николай ЧЕРВЕНКОВ

Велико Търново − Кишинев

1.08.2015

Leave a Reply

*

captcha *