03
окт.
2014

ПРЕДСТАВЯНЕ МОНОГРАФИЯ НА Д-Р МАРИЯНА ГЕОРГИЕВА ОТ РУСЕ

 В рамките  на празнуването 10-годишнина на Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак” на 2 октомври 2014 г. се състоя представяне пред учители от Тараклийски и Болградски район и пред студенти-филолози и историци книгата на известна за молдовските българисти педагог и учен д-р Марияна Георгиева „Из лабиринтите на българското слово” (Русе, 2014). Авторът е работила в Тараклийския педагогически коллеж, а после участвала в формирането на Тараклийски държавен университет „Григорий Цамблак”. Затова не случайно се роди тази монография, в която описва методически модел за обучение по литература, създаден в ТДУ.“

Разговора за монографита откри и.д. ректора на ун-та доц. д-р Мария Паслар, която разкри достоинства на трудът. За големия научен принос на монографията също говоряха преподаветели на университета проф. дин Николай Руссев, зам. председател на Научното дружество на българистите в РМ, доц. д-р Васил Кондов, ст. преп. Мария Чухацская, зам.ректорът, а също Ценка Кучева – преподавател методист в гимназията в Болград, командирована от МОН на Р.България, преподавател Прасковия Русева от Червоноармейское (Кубей) и др.

 

      korica_Mariana_Georgieva      

IMG_2813[1] 

  Снимката на Васил Кондов

Д-р Иво БРАТАНОВ

ПРИНОСЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ЛИТЕРАТУРНОТО ОБУЧЕНИЕ

През първата половина на 2014 г. Издателство „Лени Ан” – Русе публикува книгата „Из лабиринтите на българското слово” от д-р Марияна Георгиева. Авторката е възпитаничка на СУ „Св.Климент Охридски”, където е завършила българска филология. През 2009 г. под научното ръководство на доц. д-р Росица Пенкова е защитила доторска дисертация по методика на обучението по български език и литература. Марияна Георгиева е работила в Тараклийския педагогически колеж (Република Молдова) и е участвала в преобразуването на Колежа в Тараклийски държавен университет „Григорий Цамблак” (това е първият университет сред българските общности в чужбина). Сега работи като учителка по български език и литература в СОУПНЕ „Фридрих Шилер” – Русе. Областта на нейните научни интереси обхваща историята на новата и най-новата българска литература, методиката на обучението по български език и литература (особено – на преподаването на български език и литература сред българските общности в чужбина), литературната лингвистика, културологията, семиотиката и мултикултурните взаимодействия.

Новата книга на д-р М. Георгиева представлява обширна монография, посветена на важни аспекти от методиката на литературното обучение. В основата на книгата е залегнала докторската дисертация на авторката. Този факт доказва, че рецензираната книга е сериозен, приносен труд по методика на литературното обучение. Авторката се насочва към една малко изследвана досега тема – обучението по литература в условията на билингвизъм и диглосия, които са характерни за българските общности в чужбина (билингвизмът е състояние, при което човекът формира речевото си развитие на два езика, а диглосията е състояние, при което човекът владее териториален диалект и над диалектната форма се надгражда книжовната форма в резултат на обучението). Целта на разглежданата тук книга е да спомогне за усъвършенстването на обучението по литература на ученици от български произход, живеещи в чужбина в условия на билингвизъм и диглосия. Конкретните наблюдения са извършени в Тараклийския педагогически колеж.

В предговора към книгата авторката пише: «И тъй като работата ми на учител е основно в това да преразказвам чужди приказки, още от началото на учителския си път се замислям как може тези приказки да се преразказват всеки път различно и от различен край – в това занимание намирах свободата. Като тръгнеш от отделната дума, употребена от някой друг, можеш да изградиш своя версия, свой свят, където да бъдеш истински свободен… Исках и учениците си да науча на това – да го правим заедно, после да пишем нашите приказки… Но да вървиш по лабиринтите на думите и да съграждаш от посоките им свои светове, се оказва не много лесна работа… както е със самата свобода. Знаем, че тя е по-трудна за преживяване от робството… А текстовете, с които българското училището все още се занимава, са най-вече за това – как се върви по пътищата на свободата и как се преодолява робството, защо свободата е толкова важна за отделния човек и за общността…» (с. 5 – 6)

Първото важно условие за успеха на подобно научно изследване е ясното формулиране на условията, при които е осъществено проучването, а също така и на неговите цели, задачи, изследователския подход и инструментариума на изследване. Тези изисквания са успешно осъществени от авторката. М. Георгиева очертава особеностите на социокултурната и езиковата ситуация сред българските общонсти и връзката им с проблемите за родния език (с. 17 – 27), след което представя целта, задачите, предмета и обекта на своя труд. Работната хипотеза (с. 31) е ясно формулирана и е съобразена с изискванията, предявявани към едно съвременно научно изследване. Задачите, които авторката си поставя, конретизират целта на монографията и улесняват ориентирането в следващите части на нигата.

Като важно предимство на книгата „Из лабиринтите на българското слово” пред други публикации по методика ще изтъкна това, че авторката на рецензирата монография лично е провела съответните експерименти и тук представя хода и резултатите на своята работа. Това показва, че пред нас е труд, апробиран в самия ход на работата в училище. Постановките и изводите, представени в книгата, са убедителни, тъйкто не са плод на теоретизации, а на реално извършена работа в процеса на обучение.

Същинската част на книгата съдържа конкретни примери за анализи на две класически произведения от нашата литература – Йовковия разказ „Шибил” и на Яворовата елегия „Арменци” (с. 212 – 276). Произведенията, върху които се извършват наблюденията и практическата работа, са добре подбрани. Идейно-художественият свят на тези две творби (епическа и лирическа) е много богат и дава възможност за прилагане на различни типове анализационни стратегии и изследвателски техники. От това разглежданата монография печели, тъй като различните анализационни подходи изграждат различни образи на проучваните творби. Авторката прилага различни интердисциплинарни анализационни похвати, но е очевидно, че предпочита структурния и семиотичния анализ, които в условията на училищното образование дават най-добри разултати. От това печели и обучението по литература, понеже учениците виждат на практика как „работят” различните методи на анализ. М. Георгиева използва богатия инструментариум на модерната филология, за да разкрие по-пълно особеностите на анализираните творби. При това книгата предлага и алгоритъм на анализ, чрез който се достига до обосновани идводи. Различните експериментални варианти на обучение и на интерпретативно съчинение биха били твърде полезни в работата на учителите по български език и литература, защото предлагат редица иновативни и полезни идеи за обучението по литература.

В последната глава на монографията са обобщени получените резултати и са направени изводи (с. 337 – 392). Както може да се очаква, работната хипотеза е убедително проверена и доказана.

Като положителен факт ще изтъкна и много добрата библиографска осведоменост на авторката. Списъкът на цитираната литература обхваща над 160 заглавия на монографии, студии, статии и художествени произведения. Значителна част от цитираната литература е публикувана след 2000 г. и този факт показва, че авторката се съобразява с най-новите тенденции в литературознанието и в МЛО.

Рецензираната книга има определено приносен характер в съвременната методика на преподаването на литературата. Авторката използва съвременни научни методи на изследване и богата научна литература, както и резултатите от дългогодишната си преподавателска работа.

Изтъкнатото дотук показва защо книгата е положително оценена и от водещи специалисти по МЛО у нас. Рецензиите на проф. д.п.н. Мария Герджикова и доц. д-р Катя Станева, преподавателки в СУ ”Св. Климент Охридски”, съдържат заслужено високи оценки на разглежданата тук монография.

Макар и описваща методически опит, свързан с обучението по българска литература в Република Молдова, книгата „Из лабиринтите на българското слово” ще бъде много полезна и на учителите по литература, работещи в България. Най-важните причина за това са две: 1. монографията на М. Георгиева предлага работещи, приложими модели за четене на литературната творба под формата на учебен анализ; 2. тя представя модели за обучение върху изучаване на епически и лирически текстове, подходящо онагледени чрез техники за преподаване на българска литература. Затова не е пресилено да се каже, че рецензирата монография съдържа редица ценни идеи, подходи и наблюдения, които са приложими в условията на българското училище. Произведенията, разгледани в нея, са включени в програмата за ДЗИ по български език и литература и това същ е полезно за учителите по литература у нас.

Тази книга ще бъде необходима и полезна преди всичко за учителите по български език и литература, за студентите по българска и славянска филология и за всички, които искат да разберат по-добре тайните на художествения текст. Убеден съм, че монографията „Из лабиринтите на българското слово” на д-р М. Георгиева ще бъде радушно посрещната от читателите.

 

 

Leave a Reply

*

captcha *