30
юни
2017

ПОСЕЩЕНИЕ ПРИ СЪНАРОДНИЦИТЕ В БРАЗИЛИЯ

   Тези дни председател на Научното дружество на българистите в Република Малдава д-х.и.н. Николай Червенков се върна от посещение в Бразилия. Ето разказаму му за това пътуване:

   Ние, група в състав председател на Научното дружество на българистите в Република Молдова, д.и.н. Николай Червенков, преводач от София Мая Даскалова и организатор, член на НДБ в РМ Мария Червенкова, посетихме Бразилия в периода от 3 до 19 юни.   Основната ни  цел  бе – събиране на материал за историята на бесарабските българи, запознаване с живота на техните наследници днес. Организатор от бразилската страна беше Асоцияцията на българския народ в Бразилия. Предварително беше разработена програма на посещението, която включваше посещение на двата основни центрове на   българите в Бразилия – градове Сан-Паулу и Рио-де-Жанейро. Проведоха се  няколко срещи с активистите и ръководството на посочената Асоциация. Участиците споделиха  за дейността на организацията, която основно се свежда към културни прояви. Обсъден бе   проблемът  с неделното училище. Бяха изказани пожелания за установяване на връзки с Молдова и Украйна,  с България.  Изказаха голямо задоволство и благодарност  наАгенцията  за българите в чужбина, че предприе издаването на български език книгата на Ж. Косиков „Бесарабските българи и гагаузи в Бразилия“. На Асоциацията бяха връчени материали, осигурени от Държавната агенция на българите, книги от Научното дружество.  В моето изказване  се спрях и на  съвременното състояние на  бесарабските българи в Молдова и Украйна, разказах за проявите в България и в Молдова, посветени на два юбилеи – 180-годишнина на Васил Левски и 140-годишнина от Освобождението на България. Бях награден със специален плакет за изследването на проблеми, посветени на бесарабските българи в Бразилия.

   Асоциацията  организира редица  срещи с потомци на  бесарабски българи.  Много от тях бяха интервирани, отговорите на които бяха записани на видио, също представиха    семейни документи, писма, вещи, които могат да бъдат използвани в научна работа. Отговорих на многобройни  въпроси, консултирах тези, които работят над своите родословни дървета

    Посетихме традиционния   празник на имигрантите, който се състоя на 3-4 и 10-11 юни. Това грандиозно по мащаб мероприятие се провежда за 27 път във Музея на имиграцията, в сградите  на който на времето беше пансион на имигрантите. Повече от 50 народности бяха представене със свои повильони с национална храна и изделия на занаятчии. Българите бяха  представени от бесарабските българи.  Тук също имах ме  възможност да се запознаем с редица    бесарабски българи.

    Имахме възможност да посетим в Сан-Паулу  документалния архив на имиграцията. Специално за нас бяха издирени редица важни документи. Подариха ни екземпляри от тяхното периодично издание „Корени“, в което има материали и за бесарабските преселници. Директорът изказа готовност за сътруднечиство, помощ в издирване на материали . Специална среща имахме и в музея, където наред с откритите експозиции, се запознахме и с фондовите му. Бяха ни подготвили копии на някои документи, записи на спомени от бесарабските българи.

     Важно, че имахме възможност да се запознаем  с редица изследователи на преселниците от Бесарабия. Преди всичко с г-н Жорж Косиков, който има публиковани  три книги за бесарабските българи, една от която беше издадена на български език от Държавната агенция на българите в чужбина, на която съм автор на предговора и научен консултант. Успяхме с него да обсъдим и някои от проблемите, такива като за броят на преселниците. Той счита, че приетата в литературата  цифра 10 хил. не съответства на действителността. Тя е била значително по-голяма.

    Също този изследовател организира посещение на остров Аншиета, близо до гр. Уботуба, където през 1926 г. властите изолироха на неговата територия 2000 бесарабски  имигранти от пансиона Сан-Паулу. Те се вдигнали на бунт, защото не се изпъълнявали обещанията. Тук от болести за няколко месеца умират 151 човека, от които 140 деца. Ние посетихме гробищата, където благодарение на Ж. Косиков и негови помощници е изграден паметник в тяхна памет. В административната сграда на острова  е открита стая-музей също в памет на тази трагедия. Централно място заема таблото със списъка на починалите на острова. В музея и на гробищета благодарих най-искрено за паметта към нашите сънародници. Ж. Косиков ни подари току що излязла негова книга за трагедията на острова Аншиета през 1926 г. По негово предложение в календара на официалните събития, отбелязвани в окръг Убатуба, 18 април   се чества като Ден на бесарабските българи и гагаузи, в памет на жертвите, намерили смъртта си на остров Аншиета. Извадки от различни списания за това събитие ни представи журналистка, която ни съпровождаваше.

   Състоя се среща с известна бразилска изследователница на имиграцията в Бразилия проф.  Соня Мария Дефрейтос, която проучва устни извори от имигранти от различни национолни общности. Тя има книги, посветени на 10 народности, основно португалски. За българите няма трудове. Но също е правила опит за проучване.  Записала е спомени от 7 българи.  Сега те се пазят в музея. На нас подари текстов запис.  Подари ни своята книга и изследователката Нейда Преси.  В нея тя описва историята на   бесарабско семейство Волкови от Чумлекиой (село Ровное Тарутински район, Одеска област). Придобихме и книгата на Салви Греков. Това е португалско-български /диалектни вариант/ речник, написан на латиница.  Обем  280 страници. В  Сан-Паулу  стана една интересна среща с внука на известен български деятел Александър Цанков – Едуардо Гелеш. Чух много любопитни съждения за съвременна България. Запознахме се също с  една млада  жена, дядо, който е от България. Той е оставил няколко тетрадки със спомени за България на края на Х1Х в.   Придобих интересна ръкопис на Сава Генчев,  който 16-годишен се преселва в Бразилия. Обемат съставя повече от 100 машинописни страници. Написана на португалски. В нея описва своя живот. Интересно, че дава важна информация за родното си село, описва тразиционни празници. Ръкописа юлистрира  с негови 22 рисунка.  Имахме среща с Катя Карастан, коята донесе поздравления от баща и, който е на 99 години, със здрав ум  и добре пишещ на български. Родът му е  от Чимлекиой. Имат интересни снимки от България от края на 19 век, правени в София от техен роднина.  Подариха ми и малка картина,  рисувана от него още през 1945 година. Придубих от различни семейства три колекции писма с роднина в Бесарабия, а също копие на различни личини документи: паспорти, справки, фото  и т.н.

    Запознахме се  с творчеството на  два художника с бесарабски потекло – Антонио Петиков /Петков, родът му от Кортен/, известен съвременен художник в Бразилия/ и Кристина Косиков. Посетихме православен храм „Свети Троица“, където се намира епархията на Руската Православна църква в Южна Америка, която  не е подченена на Московския митрополит. Тук има енория и от бесарабските българи. Навремето  от тях е имало и ктитори. Архиерей е Анатолий Пономаренко, корените на когото идват от Кишинев.

     Имахме важни и интересни срещи в Рио де-Женейро.  Преди всичко с  Мишел Косиков, брат на Жорж Косиков, голям общественик и предпринимач, който е на 87 години. Той ни осигури   няколко дни  престой в неговия дом. Имахме възможност да обсъждаме с него  съдбата на бесарабските българи.

       Наред с конкретните изследователски изискания имахме възможност да се запознаем и  със страната, като гостувахме в редица градове, посетихме световно известни места, паметници, музеи и т.н. Доста съм благодарен на преводачката Мая Даскалова, която квалифицировано превеждаше, организираше с бразилските колеги посещението. Записи, фото и видео снимки осъществяваше Мария Червенкова.

   Запознанството с бесарабските бълтари в Бразилия  показа, че благодарение на присъщата им интелигентност и трудолюбие тези заселници  успяват да намерят своето място в обществото, да осигурят  добро образование на децата си, твърдо убедени, че само по този начин ще постигнат необходима професионална реализация и висок социален статус. За съжаление, вече от второ и нататък поколения те губят родния си език, като поддържат своето българско потекло. Много от тях си търсят  корените си в Молдова и Украйна.

     Много съм благодарен на съдбата за това посещение в Бразилиия. Надявам се, придобитете от там извори и литература за бесарабските българи в Бразилия ще ми позволят да разкрия някой нови аспекти от тяхната съдба. Нашата група с удоволствие ще проведе срещи, за да се сподели със своите впечетления, като покажи  фото и видио материали.

 

Leave a Reply

*

captcha *