29
ян.
2017

ОТБЕЛЯЗВАНЕ ЮБИЛЕЯ НА ПРОФЕСОР ПЕТЪР НЕДОВ

   На 26 декември 2016 г. се навършиха  90 години от рождението на Петър Недов – известен молдовски учен, виден бесарабски българин, родолюбец. По този случай Управителният съвет на Научното дружество на българистите в Република Молдова прие специална програма за неговото отбелязване, която основно беше изпълнена.

   Важно е, че  дружеството отдавна се обърна към властите на  родното село на юбиляра – село Городне (Чийший) – с предложение една от улиците в селото да носи неговото име. Радваме се, че в навечерието на юбилея администрацията на Одеска област утвърждават решението за присвояване на една от големите улици на селото името на Петър Недов.

   Другите набелязани мероприятия бяха свързани с подготовка на публикации, провеждане на срещи, телепредавания за известния българин. В деня на юбилея на сайта на дружеството беше поместена статия на д.и.н. Николай Червенков „Професор Петър Недов (1926–2009)“, в коята той накратко ни запознава с живота му. През първите дни на 2017 г. същият изнесе лекция за учения на среща в гр. София, организирана от Института по етнология и фолклористика заедно с етнографския музей при БАН и Културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“ и водена от д-р Галин Георгиев.  В срешата участва съветник на Посолството на Молдова в България г-н Юрий Витион.

   Лекторът обърна основно внимание върху патриотичната дейност на П. Недов, като се спря на родолюбивите традиции в родното му село, на семейството, на неговите  решителни постъпки, свързани с издигане пред съветските власти на предложения за съхраняване и развитие на националната култура на българите в Съветския Съюз.

   Наред с това редица участници споделиха спомени за учения. Върху доцента Благовест Нягулов е произвело голямо впечетление изказването на Недов на Първия световен конгрес на българите, а именно решителността, дълбоките и мотивирани предложения, мястото и задачите на България спрямо сънародниците си в чужбина. Д-р по история Владимир Калоянов разказа за срещите си с учения, който подробно е споделял за прекараните години в ГУЛАГ. Журналистката  Райна Манджукова призова  да се прави всичко, за да се запознава младежта с патриотичната дейност на такива сънародници, какъвто беше Петър Недов. И като резултат, последната посвети в програмата си „Облаче ле бяло“ предаване за Петър Недов. В емисията, беседата с Н. Червенков се съпровождаваше  със  снимки от различни етапи от живота на юбиляра.

   Представителна среща се състоя и в Българската библиотека „Христо Ботев“ в гр. Кишинев, организирана от НДБ в РМ. В нея участваха сътрудници от Посолството на България в Молдова Георги Йовков, Боян Йорданов и Иван Стоянов, а също и синът на юбиляра – Николай Недов, роднини. За юбиляра разказа Н. Червенков, а след това имаше и други изказвания. Журналистката Мария Великсар сподели с какъв интерес и удоволствие е правила  предавания за Недов на „Буджакска вълна“. Винаги се е възхищавала от неговата душевност, всеотдайност,  красотата на речта му. С голямо внимание се изслуша спомена на Николай Недов, който разкри семейните ценности на баща си, неговото голямо благородство, изискванията към себе си и към другите. Доцент Иван Забунов говори за всеотдайността на юбиляра, за неговото желание и стремление да подкрепя национално-културните стремежи на сънародниците си. Съселянин на Петър Недов, Арсений Минковский, музикант и фотограф, сподели за срещата си с него, който завинаги му остана в душата с дълбочината си, красотата и оптимизма. Интересно и важно е, че с поканите за срещата беше представен и буклет за П. Недов, разработен от д-р Иван Думиника, в който са посочени основните събития в живота на юбиляра, а също са приложени три изказвания за него от Н. Червенков, И. Забунов и И. Грек. Срещите в София, Кишинев и в предаването „Облаче ле бяло…“ се съпровождаха с български народни песни и мелодии, изпълнени от земляците на П. Недов от село Чийший.

    Юбилейните прояви показват, че трябва все повече да запознаваме българската общност в Молдова и Украйна с патриотичната всеотдайност на професор Петър Недов, която да дава  импулс за работа върху поддържане и развитие  на българската диаспора. Много важно за това ще стане издаването на спомените на професора, подготвени за публикация още при живота му.

                                                                                   Николай ТАНЕВ

  По повод годишнината публикуваме също и спомените на доктор по история Иван Грек за Петър Недов.

                                                                                                                   И. Ф. ГРЕК

             ВОСПОМИНАНИЕ О ПЕТРЕ НИКОЛАЕВИЧЕ НЕДОВЕ

   С Петром Николаевичем Недовым я познакомился на рубеже 80–90-х гг. прошлого столетия. Тогдашние политические процессы и межнациональный кризис в Молдавии стали катализаторами объединения болгарской интеллигенции на почве защиты национально-культурной идентичности болгарского населения Молдавской республики. Петр Николаевич был одним из тех наших этнонациональных магнитов, который притягивал к себе всех, кто понимал, какая опасность подстерегает этнических болгар Молдовы.

   Мы находились в разных общественно-политических и национально-культурных организациях Кишинева, но это не мешало нашему общению и дискуссии вокруг проблемы поиска форм с целью активизации болгар республики для защиты своих национально-культурных интересов. Вместе с ним, Н. Н. Червенковым я участвовал в создании Ассоциации болгар СССР в мае 1991 г. Мы втроем, а также известный одесский историк М. Д. Дыхан подготовили  доклад для ее учредительного съезда, который и был зачитан Петром Николаевичем.

   Впоследствии наши встречи стали спорадическими. Я, будучи депутатом парламента Республики Молдова, участвовал в празднование его 75-летия, которое проходило в офисе Болгарской общины. Свое поздравление  сопроводил оглашением приветственного адреса юбиляру Председателя Парламента Евгении Остапчук.

   Петр Николаевич остался в моей памяти человеком с богатым внутренним миром, но прежде всего болгарским патриотом. Из услышанных мною его автобиографических повествований было видно, как он отстаивал свою болгарскую идентичность в годы румынской оккупации Бессарабии, включая и военный ее захват в 1941 г.; как обогатился болгарским духом, пребывая в Болгарию (1943–1945 гг.) и став членом «Союза бессарабских болгар»; как эта унаследованная и приобретенная его болгарскость проявила себя, когда он в послевоенные годы, вернувшись из Болгарии, выступил за национально-культурное развитие болгар СССР, за что получил 25 лет ГУЛАГА.

   Петр Николаевич прекрасно владел болгарским, румынским, русским языками, у него была душа поэта. По своему характеру он был лидером, обладал коллективистским духом, организаторским талантом, в зависимости от обстоятельств проявлял принципиальную твердость и даже жесткость в отношениях с людьми. Но одновременно, на мой взгляд, был и доверчивым человеком. Он был умной личностью, верил в то, что ум красит человека и, как мне представляется, не прибегал к хитрости для достижения какой-либо цели, которую он поставил перед собой. И проигрывал хитрецам. Но эти проигрыши украшали его как  интеллектуальную личность.

32145678Scan1Scan10001

Leave a Reply

*

captcha *