26
ян.
2017

НОВО ИЗДАНИЕ НА НАУЧНОТО ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИСТИТЕ В РЕПУБЛИКА МОЛДОВА

    В края на миналата 2016 година по инициатива на Научното дружество на българистите в Република Молдова в Кишинев излезе от печат сборникът на Емил Миланов „Да не угасват бълрските огнища извън България“ (2016 г., 140 стр.).

    Представяме предговора към книгата:

        ПОЗНАВАЧ И ПРИЯТЕЛ НА БЕСАРАБСКИТЕ БЪЛГАРИ

    През октомври, 2016 година се навършват тридесет години от датата, на която в Република Молдова сред местното българско население започва официално да се изучава родният език. Въпросът за изучаването на български език се поставя в периода на съветската „перестройка” (1985-1990 г.). Да преподават в Молдова започват преподаватели без специално образование, най-често специалисти по руска филология и начална педагогика. От 1988 г. с решение на държавата в Кагулското педагогическо училище започва подготовката на детски и начални учители по български език. От самото начало българската страна намира активна поддръжка в Молдова и Украйна както от държавни, така и от обществени институции. Много деятели посвещават своята дейност на тази патриотична кауза.

    Един от тях, много добре познаван и обичан от бесарабските българи, е Емил Миланов. Той е роден в София. Израсъл е в семейството на интелектуалци. Майка му – Цвета Попова е филолог и юрист, дългогодишен учител по български език и редактор в издателството на БАН и издателство „Просвета”. Баща му – Александър Миланов е поет- сатирик, преводач на унгарска, руска и немска поезия, публицист и общественик. През март 1988 г. Александър Миланов заедно със съпругата си се включва в Комитета за екологична защита на град Русе, а през ноември същата година става съучредител и член на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, в който през лятото на следващата година член става и синът му Емил. Александър Миланов хвърля много енергия в подкрепа на каузата на българските общности зад граница, подпомага младите български поети и писатели от Бесарабия, Таврия, Западните покрайнини, Албания и Косово. Като поддръжник и продължител на тези идеи, през 1990 г. младият Емил заедно с баща си участва в създаването на Дружеството за подпомагане на бесарабските и таврийските българи „Родолюбец” с председател Петър Германов.

   Запознах се с Емил Миланов в Тараклия по времето, когато той със своята съпруга обикаля българските села в Бесарабия. Още тогава у този младеж, току-що завършил институт, личаха интересът и любовта към бесарабските българи, загрижеността към техните проблеми, готовността да работи за запазването на тяхната национална просвета и култура, на тяхната идентичност. Неслучайно през 1992 г. Емил Миланов печели конкурс и постъпва на работа в Министерството на образованието и науката, където има непосредствена възможност да работи за практическото реализиране на тези идеи. Той участва в разработването на Програмата за образователна дейност сред българите в чужбина, регламентирана с ПМС 103/1993 г. Младият служител работи активно за приобщаването на българската младеж в Бесарабия към инициативата за обучение на студенти, докторанти и специализанти в български висши училища. Той е сред дейните организатори на езикови курсове за учители, студенти и ученици в българските центрове, съдейства за изпращането на учители и учебници за нуждите на българските училища зад граница. Трудно е с няколко изречения да бъде оценена цялата дейност на Емил Миланов. Значителен е неговият принос за това, че в периода до 2005 г. с българска държавна стипендия са приети за обучение 5685 студенти, 120 докторанти и 241 специализанти. 4198 учители и 3372 ученици и студенти провеждат двуседмични езикови курсове в България. Изпратени са няколко стотин хиляди тома учебна и учебно-помощна литература. По същото време нормативно е регламентирана образователната политика на българската държава към нашите сънародници зад граница, подписани са споразумения за сътрудничество в областта на образованието с Молдова, Украйна, Албания, Румъния и Сърбия с акцент върху подпомагането на българите в тези страни, за взаимно признаване на документите за образование, за регламентиране на учебния процес в Болградската гимназия, междуправителствено споразумение за създаването на Тараклийския държавен университет в Молдова през 2004 г. През 1996 г. са създадени и три нови български училища –Български лицей в Кишинев, Музикален колеж в с. Твърдица, Молдова, и Украинско-български лицей в гр. Приморск, Украйна.

   През 2005 година Емил Миланов преминава на работа в МВнР, където известно време продължава да се занимава с въпросите на българските общности зад граница, а в периода 2007-2010 г. работи като пресаташе в Посолството на България във Варшава. По време на унгарското и полското председателство на ЕС през 2011 г. той е референт в министерството, отговарящ за двустранното сътрудничество с тези две държави. След това става консул в Генералното консулство на България в Торонто, Канада, където работи и до днес. Емил Миланов не може да не се радва от факта, че политиката за оказване на помощ и съдействие на нашите сънародници зад граница не е редуцирана, нормативната база – също. Нещо повече – през 2009 г. МОН разработва програмата „Роден език и култура” за подпомагане на българските училища в чужбина, а през 2011 г. с ПМС 334 са определени условията, при които българските неделни училища могат да бъдат включени в т.н. „Списък на българските училища”, което гарантира ежегодното осигуряване на средства за издръжката на тези училища. Изпълнявайки своите консулски задължения, макар и от далечна Канада Емил Миланов не престава да поддържа връзки с бесарабските българи.

   По време на своята работа в Министерството на образованието и науката, и в рамките на сътрудничеството с родолюбиви организации, Емил Миланов редовно публикува научни, публицистични и информационни материали, преди всичко в алманаха на Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец”, като е сред първите, които информират както българското общество, така и българската общност извън страната за процесите, свързани с културното възраждане на българите в Украйна и Молдова, а така също и в редица други страни. Това е своеобазен импулс в развитието на взаимното опознаване.

   Предвид гореизложеното, Научното дружество на българистите в Република Молдова излезе с инициатива основните публикации на Емил Миланов да бъдат събрани и публикувани в отделен сборник. Разбира се, част от информацията е вече остаряла, някои от изразените предложения повече не са актуални, а междувременно са издадени нови научни и публицистични трудове, които отразяват същите проблеми. По наше мнение, обаче и при тези обстоятелства разработките на Емил Миланов имат важно значение за сегашното развитие на просветата сред бесарабските българи, както и за изработването на политиката на България към тях. Две статии са ключови: „За да не угаснат българските огнища. За образователна дейност сред българските общности зад граница” и „Регионални и етнокултурни български общности зад граница”. В тях се представя от една страна организационната структура на бесарабските българи, а от друга – развитието на техните национални искания през първите повече от десет години след обявяването на независимостта на Молдова през 1991 г. Като един от активните дейци, провеждали политиката на българската държава към нашите сънародници зад граница, Емил Миланов разкрива отвътре конкретните действия, характеризиращи тази държавна политика. Тези аспекти се допълват и от други материали на сборника. В специална статия той обобщава въпросите относно участието на преподаватели от България в преподаването на български език, родна история и култура в Молдова и Украйна, както и подготовката на български младежи от тези държави в български ВУЗ. Сборникът завършва с материали за деятели, които имат принос за запазване и укрепване на българщината сред бесарабските българи. Надявам се, че включените в този сборник научни и публицистични трудове на големия приятел на българите, живеещи извън България – Емил Миланов, ще бъдат ценен извор за проучване на връзките на метрополията с диаспорите, за съхраняване сред тях на националната идентичност.

Д.и.н. Николай ЧЕРВЕНКОВ,

председател на Научното дружество на Българистите в Република Молдова

0001

Leave a Reply

*

captcha *