Новини от България

Даването на 100 хил. гражданства годишно решава демографския ни проблем

проф. Божидар Димитров

Вчера унгарският министър на външните работи заяви, че въз основа на Закона за унгарското гражданство, приет в 2010 очаква 1 милион души от унгарски произход да получат унгарско гражданство. Досега (от 2010 г. – насам) са го получили вече 660, 000 души. Законът предвиждал всеки чуждестранен гражданин, който е от унгарски произход да получава в рамките на 2-3 месеца унгарско гражданство без всякакви допълнителни изисквания.

Унгария е държава като нас – отвсякъде граничи със себе си. Имам предвид, че загубила като нас и двете световни войни, тя бе орязана на мирните конференции след войните от ред територии, населени с унгарци в полза на държаните победителки – Словакия, Полша, Сърбия, Румъния, Украйна. Унгарските малцинства обаче оцеляха. Само в Румъния унгарците са 2,5 млн., във Войводина (Сърбия) 300 000, в Словакия 600 000, в Закарпатска Украйна 150 000 и т.н.

В Румъния приеха аналогичен закон през същата тази година. И тя бе поорязана след 1945. Най-вече с Молдова (4,5 млн. румънци), но също и с Буковина и Трансистрия. Техният закон е още по-либерален. Той предвижда бързо даване на гражданство на всички жители и техните потомци на териториите, част от румънската държава до 1944 г. Не само на румънците, но и на украинците, българите, гагаузите и т.н. За разлика от унгарците, румънците досега не са дали сведения колко са получилите гражданство след 2010 г. Моите сведения от източници от Румъния пожелали анонимност са за 450 000 души.

Нека да бъдем откровени. По този начин двете страни решават демографския си проблем, който има същите параметри, както и в България, но те не са единствени. Те просто следват германския модел. В 82 милионна Германия се раждат само 625 000 бебета годишно, а умират 830 000 германци. Ножица с отрицателен знак от близо 200 000 души, но Германия компенсира отрицателния прираст с даването на гражданство на около 180 000 души годишно на немци от Русия, Украйна, Казахстан (там живеят над два милиона немци), от Румъния, Полша, Чехия и Словакия. А също и на гастарбайтери от цяла Европа, Турция, Близкия изток и Северна Африка, живеещи и работещи от десетилетия в Германия и вече отгледали поколения.

Демографският проблем наистина е приоритетен за всички високоразвити страни. Причината е, че населението им основно живее в градовете, а там през втората половина на ХХ век се наложи т. н. двудетен модел в семействата. В миналото високата раждаемост бе следствие на необходимостта от много работна ръка в селското стопанство. Днес поради високопроизводителната техника за обработка на земята тази необходимост отпадна и двудетният модел се наложи дори в селата, но той не е достатъчен дори за просто възпроизводство на населението. Защото не винаги хора от едно поколение сключват брак и раждат деца. И защото (защо да не говорим за такъв важен проблем съвсем откровено) се увеличават адептите на т.н. „трети пол“. Нищо против тях нямам, но по този въпрос въпреки трогателните им усилия в секса деца не се раждат. И боя се, че никога няма да се родят. Те могат да гледат деца (както искат някои), но някой друг трябва да ги роди.

С мерки за повишаване на раждаемостта поне в страните от ЕС отрицателната ножица няма да се свие. Това са го разбрали в Германия, Унгария, Румъния. Тези, които са решили да създават деца (с брак или без брак) ще си раждат с редки изключения по 1-2. Затова, без да оставят грижите за децата и семействата решили да имат деца, слагат упор на даването на гражданство. И така на практика успешно решават демографския си проблем. Всъщност те вече са го решили.

Как стои въпроса при нас. Раждат се годишно напоследък между 65 – 70 000 бебета. Умират средногодишно 110 000 българи. Отрицателна разлика 40 000 души, т.е. всяка година България намалява с един град като Ловеч, или като Смолян, или като …

Политиците вече знаят за този проблем. Признават, че е главният проблем на нация и държава. Казват по сутрешните ТВ блокове и то от всички партии, че ще го решат като дойдат на власт, но не казват как ще го решат. Мърморят нещо за увеличаване на детските надбавки, за строеж на детски градини, подобряване на детското здравеопазване. Чудесно, не може без това. Но само с леко вдигане на раждаемостта (защото „само леко“ ще бъде ефектът) демографският проблем не се решава. Виждаме го в германския, унгарския и румънския случай.

Решаването на демографския проблем може да стане само, когато паралелно с мерки за вдигане на раждаемостта по модела на Германия, Унгария, Румъния, а напоследък и Русия, започнем да даваме усилено гражданство на българи от диаспората. Те са (в Македония, Сърбия, Албания, Косово, Румъния, Молдова, Украйна, Русия, Казахстан, Германия и Турция) около 3,5 – 4 милиона души.

Как стои въпросът с даването на гражданство. То е по силата на закон (с многобройни поправки) от 1990. Той създава многобройни пречки, предявява безсмислени изисквания и резултатът е, че средно по 4-5 000 души засега годишно получават гражданство. За 25 години само около 100 000 българи.

През 2010 г. и аз в качеството си на министър внесох закон със същите проектоправила, като в унгарския и румънските закони. Отхвърлиха ги още в комисиите на НС. Приеха само, че кандидатите трябва в рамките на 1 година да получат решение на молбата си – да или не. Това позволи през 2011 и 2012 г. по 17-18 000 души от диаспората да получат българско гражданство.

През 2013 г. цифрата падна отново на 5 000. Правителството на втората тройна коалиция предяви куп изисквания към кандидатите, неизпълними например от гражданите на Македония, които трябваше да доказват българския си произход. И това при положение, че държавната ни концепция е, че всички жители на Македония със славянско-християнски имена са от български произход. И при положение, че след 1944 г. няма начин да има документ, издаден в Македония, в който да е указано, че лицето „Х“ е българин.

Зам. правосъдният министър (от ДПС) натоварен с даването на българско гражданство организира журналистически брифинги, на които да атакува както Агенцията за българите в чужбина, твърде лесно издавала документи за български произход, така и самите кандидати. Те бяха представяни като небългари, невежи и неуки мошеници, които не знаели дори кои са Кирил и Методий, а само чакали да грабнат българския паспорт, за да забегнат по чужбина. Неуки журналисти похващаха подхвърленото и създаваха настроения срещу кандидатите.

А истината е друга. Преобладаващият брой от получилите гражданство идват да живеят и работят у нас или остават в родните си места. Малък брой наистина заминават на запад. Но на македонците съвсем не им трябва български паспорт да заминават на запад. От 5 години те са в безвизов режим за ЕС.

Истината е една – ако някой иска да реши демографския проблем, не може да го направи без драстични промени в Закона за гражданството. И те трябва да бъдат в духа на законите на Германия, Унгария и Румъния. Необходими са ни поне 100 000 гражданства годишно всичко друго е прах в очите.

http://news.ibox.bg/opinion/id_1000529171

НАД 10% ОТ СЕЛАТА В БЪЛГАРИЯ БЕЗЛЮДНИ ИЛИ С ПОД 10 ДУШИ 

564 села са без население или едноцифрен брой жители от всички 5009 в България.

Това става ясно от справкa в Националния регистър на населените места на НСИ за броя на жителите по селища към 31 декември 2013 година, която е направена от БТА.

Общият брой на селата с едноцифрен брой жители е 395, а 169 са населените места, в които няма нито един постоянен обитател. С един жител в страната са точно 60 села.
В 66 села има по двама души и в 55 – по трима. 41 населени места в България са с по четирима жители. С по пет души постоянно население са 45 села, а с по шестима жители – 35 села. Общо 31 села имат по седем жители, други 31 са с по осем обитатели, и отново 31 села са с деветима души население.

Селата без население са разположени в 12 области на страната, а тези с едноцифрен брой жители са в 22 области. Справката в регистъра показва, че най-много села без жители (63) и най-много с едноцифрен брой на населението (112) има в Габровска област – общо 175. В Габровска област има общо 349 населени места, което означава, че повече от половината от тях са или необитаеми, или с едноцифрен брой на жителите.

Втора е област Велико Търново ( общо 336 населени места) с 56 села без постоянно население и 86 села с едноцифрен брой на обитателите.

В област Кърджали има 11 села без жители и 29 с едноцифрен брой население. В Смолянска област с нулево население са 7 села, а други 27 са с едноцифрен брой на жителите си. Със 7 села без жители е и област Хасково, в която според данните има 17 села с едноцифрен брой на населението.

Общо в 1677 села в страната, в които все още има население, жителите са под 100 души, показва справката на БТА.  Ако в това число се добавят и 169-те села без жители, както и двата манастира със статут на населено място – Клисурски и Рилски, то общият брой на населените места с под 100 обитатели става 1848 или повече от една трета от всички населени места в страната, включително и градовете.

Справката в регистъра показва, че най-многобройна е групата на селата, в които живеят между 100 и 200 души включително – 724 села. Следва групата на селата с население между 201 и 300 души, в която попадат 517 населени места. Трета по големина група е на селата с обитатели между 1001 и 2000 души, в която попадат 402 села.

Едно българско село е с население между 5001 и 6000 души – Айдемир (обл. Силистра) с 5914 души. Най-голямото българско село Лозен (обл. София-град) попада в графата с население между 6001 и 7000 души със своите 6322-ма жители.

Цели 2389 села в страната са по-големи от най-малкия български град Мелник, който в края на 2013 г. има 208 души население.

http://news.ibox.bg/news/id_1394916321