28
окт.
2014

НОВА КНИГА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЧЕСКИ ДРУЖЕСТВА ПРЕЗ ВЪЗРАЖДНЕТО

   Излези от печат поредната книга на известния български изследовател на националното Възраждане проф. Николай Жечев: „От нас иска и чака помощ отечеството”. Българските ученически дружества през Възраждането. (София: Из-во „Д. Убенова”, 2014. 196 стр.) .

  В нея има сюжет, свързан с ученическите дружества в Бесарабия, който прилагами тук: 

  През 1872 г. било основано ученическо дружество и в град Болград (днес в Украйна), – център на бьлгарските преселници в Южна Бесарабия. Това дружество, наречено „Събуждание“, било формирано при Централното училище – прочутата на времето първа българска гимназия. В нея се учели младежи не само от преселническите заселища, но и от различни региони на боългарского етническо землище. Това училище играло важна роля в общобългарското културно-национално възраждане. Както отбелязва Константин Иванов, един от възпитаниците на Болградската гимназия, тамошното ученическо дружество се появило в резултат на национално-просветния подем и ентусиазъм в гимназията и сред местната българска диаспора, а в своята дейност то обръщало специално внимание на изучаването на българската история, географията на Балканския по-луостров и на българския език [1]. Настоятелството на дружеството се състояло от председател, секретар, касиер и библиотекар. Членовете му плащали определена такса (т.е. членски внос), която се изразходвала главно за набавяне на книги. Дейността на дружеството била поощрявана от учители, директори и надзирателите на училището, които често присъствали на провежданите заседания. Даже в годишните отчети на директорите се давали сведения за работата на дружеството [2].

   Свидетелствата и на други участници в живота на дружеството потвърждават какви са били основните цели на тази организация, породена от стремежа за укрепване народностното самосъзнание на многохилядната българска преселническа колония, за издигане на нейното културно равнище и приобщаването й към общобългарската национална кауза. Така в писмо до прочутия войвода Панайот Хитов от 15 октомври 1873 г., неговият племеник Атанас Хитов, ученик по това време в Болградската гимназия, му пише: „Да ви се похваля, че ний тука си съставихми едно ученическо дружество „Пробуждане” на което целта ще бъде да се поучавами и да разпространявами народният дух между тукашните младежи“ (разр. моя – Н. Ж.) [3].

  За да се почувства атмосферата, в която живеели и учели българчетата в Болград и членовете на ученического дружество, които се изявявали като най-будни и инициативни сред връстниците си, ще си позволим да приведем и разказа на един от тях – Владимир Дякович, също възпитаник на Болградската гимназия и историописец на бесарабските българи. „Всички учители българи – пише той – не изпущаха удобен случай, за да развият у своите възпитаници националното съзнание и да подигнат патриотичния ни дух, било при случай на подходен урок, при разговори, в специални беседи, или пък присказките в ученическото дружество, [разр. моя – Н. Ж] Особена заслуга в това отношение има покойният, заслужил в просветата народна, учител по български език в горните класове Васил Стоянов, който не изпущаше подходен случай да ни запознава с миналото на народа и със съвременните негови борби… Но имаше един ден в годината, когато култа към националното се изнасяше от учители и ученици извън училищната сграда и се манифестираше между народа. Това бе денът на св[етите] братя Кирил и Методий, патрони на гимназията. Тоя ден в града Болград и бесарабските села се празнуваше по-тържествено дори от Великден… Задружният живот в пансиона – продължава емоционалния си спомен Вл. Дякович – и близкого другарско общение на учениците от Бесарабия с тия от различните краища на Добруджа, Мизия, Тракия и Македония бяха от най-силните фактори за подигане патриотичная дух и за закрепване националното съзнание между бесарабчетата, учещи в гимназията… в нашето съзнание се раждаха, растяха и запечатваха в най-ярки бои картините от светлото и мрачно минало и настояще на нашия народ, възбуждани от разказите на нашите учители по българска история, на другари, на деди и бащи. И преданостnа към родноnо, любовта към отечественото, култа към поробена България растяха и крепнеха във впечатлителните и мъжествените натури… И нам става разбрано, как една сутрин гимназията осъмна с половината свои ученици, а другата половина забягна, за да влезе кой в четата на Хр. Ботьова, кой в ония, що заминаха в Сърбия, кой в опълчението.“ [4].

  В това отношение разполагаме и с интересните спомени на Александър Теодоров-Балан, родом от Бесарабия и ученик по това време в Болградската гимназия, активен участник в живота на тамошното ученическо дружество, а бележит по късно учен-езиковед. „При Василя Стоянова от четвърти клас нагоре – разказва той в автобиографичната си книга – аз усещах, как расте моето съзнание на българин… За това съзнание работеше и въздействие от другарство с юноши, каквито до стотина са идвали в гимназията направо из България или през Сърбия. Между нас затече една нова струя, тя се насочваше към самообразование и българщина. Под покровителството на Стоянова нашата ревност биде оформена в нещо ново за училищния живот – в първо ученишко в Болград дружество „Събуждание.” То стана наше читалище. Скоро се набавиха в него – кое с дарове, кое с купило – книги български и руски, кои членове на дружеството се надваряха да прочитат. И като се постигаше дружествената библиотека да посреща умножения интерес за книжевна и знанствена поука, взеха и сами учениците да пестят и берат лични средства за свои домашни библиотеки. Едни другиму се хвалят, кой какви нови книги си е купил или поръчал. Книжар ни беше Сава Радулов, сам преводач и съставител на учебни и за прочит книги.“ [5]

  По това време самият Ал. Теодоров и съученикът му Атанас Хитов започнали да издават и ученическо списание, наречено „Перо“. Към 1880 г. в библиотеката на уче- ническото дружество имало вече 201 книги на български език, 172 на руски и 19 на румънски език. [6].

  Дружеството „Събуждание”, чрез своята ползотворна дейност си извоювало симпатии и авторитет сред местната общественост, която го подпомагала в неговите инициативи, предимно чрез материални помощи. За съпричастността на болградското население към дейността на дружеството говори и една публична признателност на последното, обнародвана през средата на 1875 г. във в. „Balcanul.” Тя е изпратена със съпроводително писмо от 2 юни, подписано от председателя Н. П. Бошков и писаря С. Славов и е подпечатана с печата на дружеството. В писмото се казва: „Нашего тукашно българско ученическо дружество „Събуждание”, като бе честито да го спомогнат някои от тукашните граждани, и тъй като след сяко пожертвувание трябва да следва и благодарение, за това идеме с настоящего си писмо да Ви молим да имате добрината, за да обнародвате в почтенний си лист имената им, за което ще Ви бъде признателно цялото ни дружество.“ [7].

   Тъй като то дава конкретни факти за това колко много местни българи са се отзовавали на апелите на ученического дружество ще си позволим да приведем изцяло това обявление на настоятелството на дружеството, коего гласи: „Българското ученическо дружество „Събуждание” в Болград явява своята дълбока признателност на ония почтени лица, които са имали добрината да му спомогнат. Имената на тие господа са следующите: В. Христев фр. 10, В.Д. Стоянов – 21, Д. Мантов – 11,75, Гале Желязков – 11,75, П. Д. Радионов – 10, Конст. Николаев – 10, П. Желязков – 10, X, Камбуров – 7, Неделчу Попов – 6, Ат. Иванов – 5, Кирияк Цанков – 5, Д. Кралимарков – 5, Ив. Начев – 5, Ив. Узунов – 5, Т. Бончов – 5, Н. Илиев – 4, А. Константинович – 4, Братя Чакалови – 4, Ат. Войников – 3,50, X. Иванов – 3,50, Ник. Минков – 3,50, Гълъб Панов – 3, П. Афлатарлиев – 3, Н. Абаджиев – 3, Т. Балдурски – 3, И. Иванов – 3, И. Желязков – 3, И. Кучинаев – 3, В. Радионов – 2, Г. Князевич – 2, М Мумджиев – 2, Г. Кънчев – 2, П. Мумджиев – 1 фр.

  Господа П. Ефтушенку, Н. Икономов, С. Радулов и В. Д. Стоянов подарили са различии книги. Г Исаак Панов е подарил едно годишно течение от в. „Балкан” за 1875 г., нег[ово] преосв[ешенство] архим.видински Йосиф – едно год[ишно] теч[ение] от „Училище“ за 1875.

Господа Н. Николаев, Н. Узунов, Б. Манчов, Г. Киверски, В. Димов. Ив. Златанов и Ангел Стоянов участват в Дружеството кагто редовно спомагателни членове.“ [8].

  Този значителен поменик от имена е доказателство, че голяма част от активното гражданство в центъра на българската бесарабска диаспора имала присърце делото на ученическото дружество „Събуждание” и го подпомагала в едно или друго отношение. Но както се вижда от цитирания списък и от някои други съобщения, дружеството имало почитатели и дарители и от други селища. [9].

  Българските ученици в град Кишинев също имали свое ученическо дружество. То поддържало връзка с Македонската дружина в Цариград – поделение на тамошного българско читалище, на която давало и свой отчет. На тази институция, ратуваща за българската просвета в Македония трябвало да бъдат предадени библиотеката и другого имущество на ученическото дружество от Кишинев след прекратяване на дейността му. Това научаваме от едно съобщение в списание „Ръководител на основното учение” през 1874 г. [10]. Според него основатели на дружеството били учениците в Кишиневската семинария Желязко Бояджиев от Котел, Константин Богданов от Охрид и Йордан Бобчев от Елена. Дружеството получило морална и материална подкрепа от редица местни български духовници и граждани. Между тях били архимандрит Козма Зографски, който подарил на дружеството годишно течение от в.“Век“ и български книги за 7 рубли, иеромонах Памфилий Зографски – подарил 10 рубли и 30 копейки, отец Теодосий Заграфски – 5 рубли, С. Увалиев – 5 рубли, К. Дончев – 3 рубли, Н. Дочев – 1 рубла и т. н. Парични дарове на дружеството направили и някои от учениците в семинарията като Божил Сирков – 5 рубли и 70 копейки, А. Димитриев – 4 рубли и 320 копейки, Ж. Бояджиев – 4 рубли и др.

   БЕЛЕЖКИ:

  1. К. И в а н о в. Болградската гимназия. С., 1935, с. 19.

  2. Вл. Д я к о в и ч. Българска Басарабия. С., 1918, с. 192.

  3. А р х в и на Възражданието. Т. I, С., 1908, с. 407.

  4. Вл. Д я к о в и ч. Пос. съч., 188-189,193.

  5. Ал. Теодоров-Балан. Книга за мене си. С., 1988, с.50. Обобщавайки наблюденията си върху съдьржанието на създаваните ученически библиотеки през Възраждането Ел. Кирова нише: „Комплектувани от будни и любознателни младежи, библиотеките на ученическите дружества притежавали редица прогресивни произведения. С книгите на Чернишевски, Дарвин, Дрепер българската младеж оформяла светогледа си и си изработвала правилни схващания за явленията в природата и обществото. В това отношение огромна възпитателна роля изиграли и произведенията на класическите писатели. Библиотеките на ученическите дружества притежавали в български и руски преводи съчинения на Гогол, Лесинг, Байрон, Юго, В. Скот, А. Дюма, Ж. Берн, стихове на Пушкин и Лермонтов. (Ел. Кирова. Ученическите дружества и техните библиотеки в епохата на Възраждането. – Год. на Соф. Унив., ФИФ, т. LІV. С., 1961, с. 311).

  6. К. М ы с л а в с к и й. Исторический очерк гимназии „Императора Александра III” в Болград. Болград, 1904, с. 146.

  7. НБКМ-БИА, ф. 5, а.е. 10, л. 25-26.

  8. „Balcanul” № 17, 12 юни 1875.

  9. Сп. Училище. № 17-18, 10 януари 1875.

  10. Сп. „Ръководител на основното учение”. № 14, 15 юли 1874, с. 221.

Жечев Н. „От нас иска и чака помощ отечеството”. Българските ученически дружества през Възраждането. София:  Из-во „Д. Убенова”, София, 201, с. 167-172 . 

20141025_085815

Leave a Reply

*

captcha *