Наши предшествиници

КОНСТАНТИН ПОГЛУБКО – ИЗТЪКНЪТ УЧЕН-БЪЛГАРИСТ
1
Константин Поглубко бе един от учените, който продължи и разви българистичните традиции в Молдова по проучването на връзките на българите с руския, молдовския и украинскиья народ, историята на българските преселнице през ХІХ век в Бесарабия. Неговите трудове и изследвания и днес имат научна стойност и нашироко се използват от историците, краеведите, журналистите и други специалисти както в Молдова, така и в Русия, Украйна и България.

Константин Александрович Поглубко е роден на 17 май 1936 г. в град Констанца, Румъния. Родителите му са от Бесарабия – баща му от Ново-Ивановка,(сега Арцизски район, Одеска област) майка му – Измаил. След освобождението на края през 1940 г. семейството се настанява в родното село на баща му. В това село му приминават детските и ученическите години,. Известните на бъдищите му колеги характерни черти на Поглубко като упоритост, задълбоченост, целенасоченост са придобити от него още през тези години г.

Пррез 1957 г. бъдищият учен се записва в историческия факультет на Одеския държавен университет „И.Мечников”. От първия курс проявявва интерес към научни студентски изследования. Състудунтите и преподавателите са наясно, че Поглубко ще се заеме с научни изследвания и че ще има най-голямо предимство да следва аспирантура. Но събитията – неочаквано за всички, се променят. На четвъртия курс, след раждане на син, по материални причини се прехвърля в задочно обучение и решава да работи като учител с средно училище.

Така Константин Поглубко попада през лятото на 1961 г. в село Чийшия (Городне), сега Болградси район, недалеч от родното си село. Чийшия, както тогава, така и сега е едно от най-големите и будни българско бесарабско село.Две години, прекарани от него тук, са цяла епоха за историята на селото. По негова инициатива и ръководство бе създаден селски музей.Беше уредена интересна етнографска и архивна сбирка. К. Поглубко започна интензивно да събира материали за историята на края и по-кънкретно за с. Чийший и родното му село. Много сили и знания вложи младия учител и в подготовката и организирането на 150-годишния юбилей на селото. Празникът в Чийшия, душата на който беше К. Поглубко, стана заразителен пример на съседните български села, които едно след друго организораха подобни тържества.

През 1962 г. Поглубко завърши с „червен диплом” университета. Макар че му се отдаваше педагогическата дейност, при него все повече се засилва интересът към научната работа. Него го приемат като научен сътрудник към Института по история на Молдовската академия на науките,

К. Поглубко с пълни сили се включва в научната дейност. Една след друга следват командировките му в Москва, Ленинград, Киев, Одесса и др. Първото му запознаване с родината на продедите България става през 1968 г., където активно работи в архиви и библиотеки, запознава се с български колеги. От 1965 г. до 1969 г. той е аспирант—задочник към Института на славяноведение и балканистика на АН на СССР. На 4 март 1970 г. защищава кандидатската (докторската) си дисертация.

След две години излиза от печат дисертацията „Очерки истории болгаро-российских революционных связей 60—70-е годы ХІХ века”. После една за друга излизат книги, посветени на многоаспектните връзки на Русия и Молдова с България, сред които е трудът „Из истории болгаро-российских культурных связей 40-70-х годов ХІХ в.( Болгары в учебных заведениях Одессы, Киева, Кишинев)”. За българо-руски-обществени и революционни връзки през последните години на ХІХ в. също издава монография на руски и български език, в която включва очерци за руски народници, украински общественици.

Със своята книга „Христо Ботев и Россия” кишинеския изследовател има голям принос в отбелязването на 100-годишния юбилей от героичния подвиг на Ботев. „ Написана с богата историческа осведоменост, с дълбок и верен усет към фактите, – отбелязвя известния български учен Иван Унджиев, – тази книга е израз на любовта на автора към българския народ и преклонението му пред личността и делото на великия поет и леволюционир”. За Ботев той обнародва и много статии в периодичния печат. Към стогодишния юбилей на освобождението на България от османското иго излиза неговата научно-популярна книга „Весна освобождение”, българският вариант която бе книгата „През равнините към Балкана”, която излезе от печат през 1979 г. в София

Макар че българиста се занимава главно с плановите си задачи, той не престава да работи и по проблемите на историята на бесарабските българи. Редовно печата статии в периодичен печат. В многотомния труд „История городов и сел Украинской ССР” се включени очерци за селата Чийшия (Городне) и Новоивановка. Заедно с Иван Забунов издават книга за Твардица, която се появви пред 150-годишния юбилей на селото. В колективна работа за връзки на България и Молдова той пише голям раздел „В началото на братството”, за който открива нови материали, разработва нови гледища за преселването на бесарабските българи, за тяхното участие за националноосвободителната борба на българския народ против османското иго. Тези идеи и аспекти, а също и нови, къкто за участие на бесарабските българи в културнато възраждане, тяхните връзки с прородината, история на на редица български села, като Задунаевка, получават развитие и в други трудове за българо-руски връзки, преди всичко в книгата за Ботев.

Константин Поглубко направи много за формирането на група учени (Иван Забунов, Лилия Степанова, Сава Новаков, Иван Грек, Николай Червенков), които проучват различни направления от българистиката. Ученият поддържа тесни връзки с краеведите от българскити селища, като Георги Апостолов от Задунаевка, Петър Кайряк от Тараклий, Христофор Кискин от Новаивановка, Иван Кискин от Киев, Мишо Кайряк от Тараклий и др. С негова помощ в Кишинев се настаняват поетите Нико Стоянов, земляк на Поглубко, Михаил Бъчваров, негов ученик от Чийший. Трайии творчески връзки има с Петър Бурлак-Вълканов, художника и поета Димитър Пейчев. Тези поетически творци му посветихи свои произведения.

Константин Поглубко сериозно общува с българските си колеги. Интересни разисквания има с българските историци Страшимир Димитров, Николай Жечев, Веселин Трайков, Крумка Шарова, Николай Генчев, Методи Петров, Веселин Хаджиниколо и др., журналисти Лазар Георгиев, Тодор Гигов, Калина Канева и др. Заради активната му дейност на българист и общественик през 1980 г. К. Погбубко беше награден от българското правителство с високия орден „Кирил и Методий” ІІ степен. По-рано бе получил юбилейна медал „100 години от освобождението на България”.

Учения напусна този свят много млад и неочаквано – на 9 май 1983 г., осем дни преди да отпразднува четиридесет и седмия си рожден ден. Остави повече от 130 ценни трудове, в това число 13 книги, свързани с миналото на българите. Обаче също останаха много неосъществени от него идеи. А той искаше да напише една биографична книга за Христо Ботев, да продължи работат си върху участието на бесарабските българи в общественото движение, да проследи връзките на руския велик поет Александър Пушкин с българите…

Все ползтворни и ценни идеи, достойни за ума и перото на Константин Поглубко, но иронията на съдбата понякога е по-силна от всичко.

Николай ЧЕРВЕНКОВ,
доктор на историческите науки