20
февр.
2017

КОНФЕРЕНЦИЯ НА БЪЛГАРИСТИТЕ В КИШИНЕВ

   В Българската библиотека „Христо Ботев“ в гр. Кишинев се състоя научно-практическа конференция „Браилските бунтове (1841-1843) и бесарабските българи“, организирана от Научното дружество на българистите в Република Молдова и Българското дружество „Възраждане“. Повод за провеждане на конференцията стана 175-та годишнина от втория браилски бунт през февруари 1842 година, а задачата – да запознае слушателите с важен аспект от сътрудничеството на балканските народи (българи, гърци, румънци, сърби) против османското владичество. Участниците в срещата бяха приветствани от посланика на Република България в Република Молдова, г-н Петър Вълов, който отбеляза голямото място на браилските бунтове в освободителния стремеж на българите, на редица балкански народи. Председателят на Научното дружество на българистите в РМ, доктор-хабилитат на историческите науки Николай Червенков разкри антиосманския замисъл на трите браилски бунта, показа практическата им проява и поражение, героизма на ръководителите им – младият Георги Раковски, капитанът Васил Хадживълков. Специално се спря на дейността на третия клон от тайната подготовка в Браила – бесарабския, който обединявал българите от региона. Патриотическата активност на ръководителя на този клон Петър Ганчев от Рени беше осветена в доклада на докторанта от Молдовския държавния университет Степан Короляк. За сложните перипетии в издирването на участниците в заговора говори д-р по история Иван Забунов, председател на Българското дружество „Възраждане“. Научен сътрудник от Института за културно наследство към АНМ, д-р по история Иван Думиника представи богатите традиции в изучаването на бунтовете в българската, румънска, руска историография.

   На конференцията, от името на Управителния съвет на Научното дружество на българистите беше връчен Поздравителен адрес на научен сътрудник Емилия Банкова,  по случай нейния юбилей.

    Член на Управителния Съвет на НДБ РМ д-р Иван Думиника представи хералдичните знаци на Научното дружество на българистите, утвърдени от комисията по хералдика към Президента на Република Молдова. На членовете на дружеството на българистите бяха връчени значки на организацията.

 

БРАИЛСКИТЕ БУНТОВЕ И БЕСАРАБСКИТЕ  БЪЛГАРИ

Иван Грек, Николай Червенков

   В началото на 40-те години на ХIХ век бесарабските българи също активно участват в браилските бунтове. Подкрепят още първия заговор в Браила от 11-14 юли 1841 година. Най-активно с това се занимава преводачът в ренийската митница Петър Ганчев, който от 30-те години е чиновник в администрацията на българските колонии. Той организира помощ с пари, продоволствие, поддържа браилските въстаници, които се спасяват в Бесарабия от преследванията на влашките власти.

   С негови усилия през лятото-есента на 1841 г. в Рени е създадена българска группа към Второто браилско съзаклятие, която е едно от трите звена на тайна българска организация, създадена в Дунавските княжества и на юг в Бесарабия и поставила си за цел да подготви въстание за освобождаване на България от османско иго и създаване на „свое славянобългарско отечество”. Ръководството на ренийската група се осъществява от П. Ганчев, свещеника на местната църква Николай Стефанари, а също от Петър Мутафа, Васил Станчевич, Николай Чалък. Ганчев написва текста на клетвата за вярност към делото за освобождение на България от „иготонаагаряните”. Приемат я всички присъединили се към движението.

   Ренийската група българи излиза с обръщение към правителствата на Русия, Франция, Англия, в което се поставя искане да се освободи България от османско владичество и да се присъедини към друга държава, „само да е християнска”. Нейни дейци съдействат да се създават нелегални групи в България, като за тази цел пътуват до Русе, Велико Търново, Пловдив и др. Но най-голямо внимание се отделя за събирането на парични средства, количествено увеличаване състава на организацията, формирането на чети от бесарабски българи.

   П. Ганчев и неговите съмишленици успяват да събират за патриотичните цели над 50 хиляди рубли. Документите съобщават, че „българите, живущи в Бесарабия…, са готови да дават помощ, макар и в самата битка”, те изказват своето „съжаление, че братята им зад граница гинат, и че няма кой да се застъпи за тях”.

   Планът на въстанието, разработен от Г. Раковски, предвижда няколко хиляди конни и пеши въстаници от бесарабските българи тайно да минат границата, в Галац да се съединят с местните българи и през нощта да стигнат Браила. Тук към тях ще се присъединят местните български патриоти. Оттук обединеният отряд трябва да се прехвърли на българска земя и да започне да освобождава родината.

   За съжаление, вторият браилски бунт, както и първият, завършва с поражение на заговорниците.

   Извадка от : Грек И., Червенков Н. Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояще. София: ИК „Христо Ботев“, 1993, стр. 128-129.

 

 

Leave a Reply

*

captcha *